Chapter Text
Неговото малко съкровище...
Беше прекалено хубаво, за да бъде истина.
Беше най-шибано прекрасният коледен подарък, за който можеше да си мечтае, а дори още не бе дошла Коледа.
Хайнрих се прибираше с мисълта, че трябва да каже на дъщеря си неприятна новина - майка ѝ беше пострадала в хотела, просто лека контузия, но щеше да прекара Коледа в болницата, далеч от тях - но когато намери София... осъзна, че тази новина може и да не я разтревожи чак толкова.
Красивото му малко ангелче беше в неговия кабинет. Седнала върху бюрото му. Почти легнала върху бюрото му, с разтворени крака, гола от кръста надолу, заобиколена от картините, изобразяващи ловни сцени и от препарираните животни, тя мастурбираше бясно, тласкайки два пръста във влажното си, зачервено путе. Стоновете ѝ се носеха из стаята, карайки го да се надърви дори още повече, отколкото гледката сама по себе си.
Защото София стенеше за него...
– Татко... да, татко, моля те, да... по-силно, татко... по-силно... искам да ме накараш да викам, както правиш с мама...
По дяволите. Знаеше си, че София няма как да пропусне да забележи.
Хайнрих се приближи към нея тихо, доволен, че тя още не го е видяла и може да ѝ се наслаждава тайно. София беше затворила очи, може би за да си представи по-добре баща си, застанал над нея и тласкащ големите си пръсти в малкото ѝ путе...
Значи това правеше тя, докато родителите ѝ ги нямаше вкъщи... Дали го правеше за първи път? Или - при тази мисъл курът му запулсира още по-силно - всеки път, когато те са излизали, тя е идвала тук и е сядала на бюрото на баща си, за да си доставя удоволствие, мислейки си за него?
Колко пъти го беше правила?
Откога?
– Татко, моля те... не спирай... още... татко... татенце, толкова те обичам...
Хайнрих несъзнателно прокара ръка по издутината в панталона си при тези думи, прекалено възбуден, за да търпи повече.
Може би беше издишал по-силно или София просто бе усетила погледа му върху себе си, защото внезапно очите ѝ се отвориха и след миг тя го зърна, ахвайки уплашено. Но то беше само докато не забеляза, че той очевидно е възбуден...
– Т... татко? – гласът ѝ беше плах, и в същото време дрезгав, и само го възбуди още повече.
– Липсвах ли ти, съкровище?
София преглътна.
– Мислех, че ще си дойдете чак утре...
Хайнрих сведе поглед към разтворените ѝ крака.
– Виждам...
Дъщеря му издаде тих звук, изпълнен с нужда, и малките ѝ пръстчета продължиха отново леко да се движат в нея, сякаш тя не можеше да се сдържи, докато баща ѝ я гледаше.
Ако не беше реагирала така, той може би щеше да бъде способен да постъпи правилно, като добър, примерен баща - но да я види как се самозадоволява пред него, това беше просто твърде много, прекалено, непосилно за него. Винаги беше обичал своето малко съкровище, а колкото повече порастваше тя, толкова по-красива ставаше - вече бе далеч по-красива от майка си, и той понякога си беше мислил за нея по начин, който не подобава на един баща...
Винаги отблъскваше и отричаше тези мисли, защото бяха нередни, но сега - с нея, разкрачена като курва пред него, буквално умоляваща го да я вземе, стенеща "татко"...
Беше го нарекла "примитивен"... и беше далеч по-права, отколкото предполагаше.
Той полека сложи ръце на коленете ѝ, после ги спусна надолу по тънките ѝ бедра.
– Значи искаш татко да те накара да викаш, така ли? Мисля, че можем да го уредим...
– Татко... – София издиша тежко. Гледаше го с такава надежда, каквато не беше виждал никога преди в погледа ѝ, дори когато го молеше за красиви дрехи или за ваканции с езда.
Кой би могъл да откаже нещо на дъщеричката си, когато тя го гледа така?
– За първи път ли сядаш на бюрото ми и се самозадоволяваш, съкровище?
Неусетно гласът му беше станал нисък и дрезгав, както когато говореше с майка ѝ по време на секс. София простена, надигайки се към него.
– Не, татко...
Гледката на ръцете му върху бялата ѝ кожа го накара да осъзнае какво прави с нея - с дъщеря си - но вместо да му донесе ужас и разкаяние, само го накара да пожелае още по-силно да я чука.
– Колко пъти?
Премести ръката ѝ и я вдигна нагоре, засмуквайки в уста пръстите, мокри от соковете ѝ. София изхлипа умолително.
– Поне... веднъж седмично... от два месеца... татко, моля те!
– Да, съкровище, да...
Той погали малкото ѝ путенце с пръсти, неспособен да повярва, че я докосва по този начин. Дори не си беше мислил, че тя мастурбира - по дяволите, не мислеше, че изобщо знае нещо за секса! С Моника винаги отлагаха да проведат "разговора" с нея...
– Някой друг докосвал ли те е? – само представата го накара да изръмжи. Ако някое момче беше докосвало дъщеря му така... ако беше отнело невинността ѝ...
Хайнрих щеше да го убие. Да го застреля.
За негово облекчение София трескаво поклати глава, и той познаваше кога лъже и кога е искрена.
– Не... искам само теб... Само теб, татко...
Тя сякаш се опитваше да го накара да свърши, без дори да е извадил кура си от панталоните. Но той нямаше такова намерение. Невинността ѝ беше негова...
За да я унищожи.
– Значи искаш татко да те чука, така ли, съкровище? – попита, вкарвайки един пръст в нея. Мамка му, беше невероятно тясна... Нямаше представа дали изобщо ще може да проникне в нея, но, господ му е свидетел, щеше да опита.
– Да, татко, моля те! – въпреки думите в тона ѝ имаше нещо заповедническо, понеже тя беше неговото глезено момиченце, което винаги бе получавало каквото иска. Изключенията се брояха на пръсти. И този път тя щеше да получи желаното... макар че то вероятно щеше да се окаже повече, отколкото можеше да понесе.
Той бързо смъкна надолу панталоните си, дръпвайки я към себе си. София го гледаше с широко отворени от удивление очи и Хайнрих се подсмихна - вероятно и тя се питаше как това огромно нещо ще влезе в нея, но не се опита да го спре, нито да избяга.
Малката му принцеса.
– Твоите малки пръстчета едва ли са успели да те подготвят за това, нали? – измърмори той, едва сдържайки желанието си да я надене на кура си с един тласък. Когато започна да прониква бавно в нея, имаше чувството, че ще полудее от възбуда. Гледката как путенцето ѝ се разтваря, за да го поеме...
– Не е ли... прекалено голям?... – попита София задъхано, втренчена в нахлуващия му кур.
– Може би – отвърна честно Хайнрих, после се усмихна. – Но ти го поиска, съкровище... А аз винаги ти давам каквото искаш... Мамка му, толкова тясна! Да, миличка... Прекалено е голям... Но ти ще го поемеш като добра дъщеричка, нали? Нали ще бъдеш добро момиче за татко? – ставаше почти невъзможно да навлиза в нея бавно и внимателно, колкото и да не искаше наистина да я нарани. Беше прекалено възбуден. Беше прекалено хубаво. Тласкаше се силно в нея, без дори да го осъзнава веднага.
София се стегна от болка за няколко секунди, но после стенанията ѝ отново огласиха кабинета му и тялото ѝ започна да отговаря на тласъците му със същата дива нужда, с която беше мастурбирала.
– Да, татко, да! Чукай ме! По-силно!
Хайнрих още дори не беше вкарал целия си кур в нея. Вероятно беше невъзможно, докато тя е още толкова малка, би могъл да го направи, но сигурно щеше да я нарани. Въпреки това той се тласна още навътре, проверявайки колко още може да поеме тя, преди да покаже признаци на болка. Не беше целият му кур - но забележително много, повече, от колкото си беше мислел.
– Добро момиче... Искаш силно, така ли? – изпъшка баща ѝ, вече напълно загубил всякакъв контрол над себе си. Дъщеря му беше една малка разгонена кучка и имаше нужда именно от грубо чукане, а той и без това мразеше да се сдържа. Нежният секс никога не е бил сред любимите му.
– Да! Да! Да!
София викаше с всеки мощен, брутален тласък, може би отчасти и от болка, но нито веднъж не го помоли да спре или да бъде по-нежен. Ръцете ѝ се впиха в сакото му, за да го придърпат по-близо, главата ѝ бе отметната назад от удоволствие.
– Чукай ме, татко!
– Толкова си... тясна, съкровище... същински Рай... – Хайнрих сграбчи дупето ѝ в ръце, държейки я още по-близо, на място, докато я чукаше като звяр.
– По... по-хубаво ли е да чукаш мен, отколкото мама? – попита София, при което той едва не свърши в нея веднага. Сдържа се с върховно усилие, само защото искаше първо да усети как тя свършва за него.
– Толкова... толкова по-хубаво, съкровище... По-хубаво от всичко...
Пръстите му намериха малкия ѝ клитор, триейки го безмилостно, докато София не се разтресе върху бюрото, свършвайки толкова силно, че в очите ѝ се появиха сълзи. През цялото време тя не спря нито за секунда да повтаря "татко", което го подлуди до такава степен, че Хайнрих дори не осъзна кога започна да се празни в нея, спермата му се изстрелваше като гейзер в тясното ѝ путе, потичайки после по бюрото, защото в София нямаше място за толкова много сперма.
Хайнрих я притискаше към себе си, ръмжейки от удоволствие, тласкайки се още по-навътре в нея, за да вкара спермата си още по-дълбоко в доскоро девствената си дъщеря.
Така или иначе, мина му през ума, тя не може да забременее, няма цикъл... не още...
Когато и двамата свършиха, София се облегна изтощено на гърдите му, въздишайки доволно.
Часовникът оповести, че е дошла полунощ.
Хайнрих полека дръпна лицето на дъщеря си нагоре, за да я целуне по челото.
– Честита Коледа, съкровище.
– Честита Коледа, татко – София се усмихна. – Ако мама няма да си дойде тази вечер, може ли да спя с теб във вашето легло?
Господи, помисли си той, развеселен и възбуден отново, тя наистина е невероятна.
И само моя...