Chapter Text
Животът беше хубав. Никола си гледаше „Женени с деца“, който си беше дръпнал от Замундата. Тъкмо гледаше как Пеги крие храната, за да не си помисли Ал, че го очаква нещо повече от трохите в тостера, когато нещо стана.
Вместо Никола да чуе поредното оплакване на Ал, той видя някакъв тиквеник в бяла маска.
Не беше Садик.
Това малко изненада Никола.
– Този сериал е придобит с пиратство! – му се изписа под маската на тиквеника на английски. – Сега Замунда ще спре да работи! Слава на авторските права!
Никола изтръпна.
Как така без безплатни филми? Дали щяха да сложат ръка и на неговия Windows 7? Или на Офис пакета му, който беше вече от години на версия 2003, защото му беше най-лесен за използване?
Той се затича. Отиде до мазето си, където държеше всичките сървъри на Замунда.
Имаше някакво зайче, едно такова червено, което бягаше по полянка на главния монитор.
Никола седна. Запретна ръкави.
Спря всички сървъри. Народът почна да се нерви. Той можеше да го усети.
Намери тиквеника, който му крадеше филмите, и му пусна нещо, което само един садист може да измисли.
Снимка на Веселин Маринов по розови бански, направена за този случай в кракнатия Photoshop на Никола, който той използваше за всичко – от картички за рожден ден до снимки в Tinder.
Тиквеникът се пръждоса. Никола вдигна антивирусната за всички, които не бяха в територията му.
Той си познаваше народа добре. Знаеше, че няма да му посегнат на Замундата.
Българите може и да не псуваха инфлацията по време на протести, но те вече един път се бяха вдигнали на бунт в защита на пиратството.
Никола знаеше, че предатели в неговите географски ширини нямаше.
Той се върна в хола си. Пусна си „Женени с деца“ пак.
Но това не беше краят!
****
Садик беше пред фалит.
Той, за разлика от много от своите съседи, не беше инвестирал в енергийния сектор.
Беше направил държавата си полицейска. Дори и контейнерите за боклук ги беше сложил под земята, за да бъде смятан за европеец.
Той беше инвестирал в сериали. Едни такива, дълги.
Най-скъпият беше „Великолепният век“.
Един сериал, който му беше взел всичките спестявания за коприна и брокат, че чак и за лъскави стъкълца, които трябваше да минат за скъпоценни камъни.
Сега той четеше, че неговите сериали били „пропаганда“, моля ти се, и затова са били сложени в YouTube без реклами.
Ма изкривявал истинските исторически факти, ма за промиване на мозъци били.
Садик от YouTube можеше да види приход само от реклами.
Как така Хюрем да се бъхти и да плаче жената за някакви си 5 лири на реклама на серия? Как Махидевран да се прави на пача, когато актьорката, която я е играла, получава само 1 лира от реклами на серия?
А Валиде Султан?
Тя как да се прави на властна жената и да набутва жени в леглото на сина си, като за нея дори и лира не даваха?
– Ай, ай, ай… – Садик прошепна. – Така не може! Коприната в сериала беше истинска!
Той се почуди какво да прави. Вярно, сериалът беше старичък, но той беше вложил всичко в него. Пари, робски труд на актьорите, държане на децата на актьорите в плен, за да снимат и по тъмно!
Абе, беше използвал всички подходи на турското филмово изкуство, а сега можеше да изкара само 50 стотинки от епизод!
Български! Преди Шенген!
Останали в обращение от хора, които са ги трупали в буркани, за да не им се скъсат монетниците в портмонетата!
Това беше срамно! Това беше гавра!
Той не можеше повече така.
Беше дал много хубави сериали на човечеството. С по 500-1000 епизода, за да си помислят хората, че при него е раят.
А сега какво?
YouTube да му обере приходите и да му даде някакви си 15% от евтини реклами?
Срамота!
****
Алфред четеше най-новата информация, която Анонимните бяха изровили някак си от ФБР.
Как така се беше разчуло, че той е правил експерименти с пирани в Зона 51?
Тия нямаха ли си друга работа?
Не можеха ли да видят, че в пиранята беше бъдещето? Едни фанатични риби, които разкъсваха всичко, стига да има и капка кръв във водата!
Че той почти ги беше дресирал да нападат по миризми! Щеше да ги прати срещу делфините на Иван, които Иван използваше да маха подводни мини и да съсипва американски танкери, връщащи се от грабежен набег за нефт от Близкия изток… пардон, покупка на „изгодна“ цена.
Алфред властваше над Запада, а някакви си хакери с маски му съсипваха плановете от мазетата на бабите си!
Това не можеше да продължи така!
****
Хакерството не беше нищо ново.
Иван още помнеше времето, когато то беше просто наричано „контраразузнаване“.
Проблемът не беше моралът или неговата липса.
Проблемът беше, че преди това хакерство се правеше от професионалисти, които работеха за държавите си.
А сега се правеше от всеки келеш със стабилен интернет и поне 8 GB RAM на лаптопа си.
Хакерството беше стар руски спорт.
Иван даже беше хакнал и Skyrim и беше пристрастил полубрат си Никола, като му го даде в Замундата кракнат.
Иван отпи от водката си.
Пак имаше изтекла информация.
От Анонимните вече знаеха, че Иван си беше сложил робот с познания по карате и кунг-фу като Премиер, който беше и като съвременен цар.
Това, че другарят Путин отдавна беше развил собствен протокол, не плашеше Иван.
Те по принцип имаха общи интереси.
Като повече територия, примерен резерв от водка и да получават кученца, когато отиваха на мирни визити при някой балък, пардон, държава.
А и ботът на сестра му, този Зеленски, беше хакнат наскоро от Анонимните и сега дроновете се целеха в петролни рафинерии, за да загуби Иван войната от липса на пари.
Това не можеше да продължи!
Иван тресна една забрана на тази информация, но знаеше, че е прекалено късно.
Хорицата, които всички мислеха за кухи лейки – онези ютубъри, които разправяха как следите от самолети всъщност са нано чипове и отрова, с които ООН има за цел да пороби населението на света – вече бяха напълнили YouTube със снимки, в които другарят Путин беше нарисуван карикатурно в стил Терминатор.
Даже рисунките бяха направени с изкуствен интелект.
Иван знаеше, че трябва да накара Google да си плати санкциите с атомна бомба, но и Алфред имаше такава.
Засега Google беше в безопасност.
Иван отпи пак от водката си.
Време беше да се направи нещо за тези анонимни.
Те не можеше да бъдат оставени на свобода, докато имаше нужда от работна ръка в Сибир!