Chapter Text
От първия миг, в който Македонска и Калудка се запознаха, бар Ракия Сънрайз се превърна в бойно поле. Двете не одобряваха нищо една в друга и не пропускаха случай да го обявят на всеослушание, включително и пред клиентите. Кали беше бясна на Александра, задето я бе помислила за майката на Сашо, а Македонска намираше масажистката за непоносима въртиопашка и обожаваше да се заяжда с нея. В редките случаи, когато не се караха, те просто не си говореха по причини, нямащи нищо общо с отношенията им. Но обикновено винаги си намираха за какво да се сджафкат, дори за най-баналните неща.
– Македонска, бе какъв е тоя лак? Изобщо не ти отива!
– Коралово. Това е еден такъв цвят, дето ти сигурно не си го чувала – Македонска смяташе да каже и още, но Калудка я прекъсна:
– Коралово ли? Абе, изобщо не ти отива, мойто момиче! Я по-добре си сложи червено! Едно такова бляскаво, искрящо, ярко...
– Курвенско червено – добави Македонска невинно.
Калудка я изгледа намръщено.
– Трудно е човек да бъде добър с тебе! Ама аз някой ден ще ти...
– Ще ми лакираш ноктите ле? Ама ти си масажистка, Калудке, не манекюристка! Знам, дека е трудно, ама се опитай да го запомниш!
– А що не стана една фризьорка и не те скалпирам направо!
Шишо влезе, огледа се нещастно и въздъхна:
– За какво пак се карате, бе, миличките ми? Не ви ли омръзна вече?
– Е па, не, Шишо, не ни омръзна – сопна се Македонска.
– Е, да, така е - един ден...
– Айде, мола ти се, спести ми твоите приказки за умирачка! – извика Македонска. – Ей до тука са ми дошли! – и тя прокара ръка над челото си.
Калудка се засмя.
– Брей, веднъж да сме на едно мнение с тебе, Македонска! Я сипи една водка да го отпразунаваме!
– А мезе, нещо, сакаш ли?
– Не, мерси.
– Значи, за Калудка - гола вода!
Кали само изръмжа, докато Александра доволно се отдалечи.
През целия ден двете продължиха да си разменят "любезности" и Калудка не издържа. Реши да направи номер на Макенодска, като я заключи в стаята с фризера (там изобщо не беше студено, само много тясно и неудобно). Но, докато се канеше да изпълни пъкления си план, че странен звук. Надникна вътре и ахна изненадано - Александра плачеше!
– Какво се е случило, миличка? – Калудка съвсем забрави, че искаше да ѝ отмъсти, и влезе при нея с желание да я утеши. Младото момиче обаче ѝ се тросна:
– Ич не е твоя работа! Разкарай се!
– Виж какво! – Калудка слои ръце на кръста си и се приближи към брюнетката. – Изобщо не разбирам защо не ме харесваш, но аз се опитвам да бъда мила, по дяволите! А всъщност аз би трябвало да те мразя - преди да дойдеш ти, всички в тоя бар точеха лиги по мене!
– Че ти ме мразиш! – възкликна Македонска. – Нали видох как ме погледна, още като дойдох! Искаше да ме убиеш!
– Мойто момиче, веднъж ти казах, че от мъже нищо не разбираш, ама ти май и от жени нищо не разбираш!
– Оти? – намръщи се Александра.
– Ще ти кажа защо – Калудка се наведе и я целуна силно по устните за миг, после се дръпна, без да сваля ръце от главата ѝ. Срещна очите ѝ и каза тихо: – Когато някой те гледа по тоя начин, Македонска, то не е, защото иска да те убие.
Македонска я гледаше с широко отворени, изумени очи. Калудка си пое дълбоко въздух и се обърна да си върви с чувството, че само е влошила нещата още повече.
– Калудке? – повика я тих и несигурен глас зад нея. – Аз, такова... Аз... Помниш ли шефа като ме пита дали ми харесваш? Епа... Трябваше просто да кажа "да".
Кали се извърна към нея и я погледна учудено, после се усмихна и улови младото момиче за ръка.
– Македонска, на теб правили ли са ти тайландски масаж?
Александра се изчерви.
– Не.
– Ами ела да ти направя един тогава.